Cauchemars означава „кошмари“. Това е силна и емоционална дума, която не се среща често в ежедневните разговори или в повечето песни.
В контекста на песента, Angèle използва тази дума, за да изрази колко ужасно би било, ако Брюксел се раздели на езиков принцип. Тя пее: „Ce serait le pire des cauchemars / Tout ça pour une histoire de langue“ (Това би било най-лошият от кошмарите / Всичко това заради езиков спор), подчертавайки дълбоката си привързаност към единството на града.
В „Bruxelles Je T’aime“ Анжъл, белгийска изпълнителка, говори на Брюксел като на човек, към когото се завръща с обич. Градът няма кулите на Ню Йорк, дневната светлина е оскъдна през част от годината, а няма нито парижкия Бобур, нито Сена. И все пак след бурята хората се събират с бири и празнуват. Повтарящото се „Bruxelles, je t’aime“ [„Брюксел, обичам те“] и „Tu m’avais manqué“ [„Липсваше ми“] звучат като истинско завръщане у дома. Париж може да я вика, но когато ѝ липсват сивото небе и дъждът, „Je vais mieux quand j’te vois“ [„Чувствам се по-добре, когато те видя“].
Песента обича Брюксел и чрез конкретните му квартали: Les Marolles, Flagey, Saint-Gilles и Laeken. Анжъл признава, че градът не винаги е бил сред първите и че историята му не е най-дългата, но отказва да го изостави. Най-силният момент е свързан с езика: раздялата на хората заради френския и фламандския би била „le pire des cauchemars“ [„най-лошият кошмар“], защото тя е преживяла най-хубавите си истории и на двата езика. „Laat me het zeggen in het Vlaams“ означава „Позволи ми да го кажа на фламандски“, а следващото „Dank je Brussel voor m’n naam“ е „Благодаря ти, Брюксел, за името ми“. Това е едновременно любовно писмо към града и весело, малко инатливо „не ме карайте да избирам страна“.