Épris означава „влюбен“ или „очарован“. Това е по-поетична и елегантна дума от обичайното „amoureux“.
В песента „Sous Le Ciel De Paris“ тя се използва, за да опише как Париж е „épris“ (влюбен) в своя стар град и в остров Сен Луи. Тази дума придава на текста романтичен и дълбок смисъл, подчертавайки силната връзка между града и неговите символи.
„Sous le ciel de Paris“ („Под небето на Париж“) превръща града в герой, който пее, наблюдава и дори ревнува. От небето „s’envole une chanson“ („излита песен“), родена „dans le cœur d’un garçon“ („в сърцето на едно момче“), а влюбени вървят заедно и градят щастието си върху мелодия, сякаш е написана специално за тях. При моста Берси има философ, двама музиканти и случайни минувачи, после към тях се присъединяват хиляди хора. Те пеят до вечерта химна на народ, влюбен в своя стар град. Песента е изпълнена от френско-италианския артист Ив Монтан и звучи като разходка из Париж, в която всеки може да се окаже част от мелодията.
Близо до Нотр Дам „parfois couve un drame“ („понякога тлее драма“), но в „Paname“ („Панам“, разговорно име за Париж) всичко може да се случи. Няколко летни лъча и акордеонът на лодкар са достатъчни, за да разцъфне надеждата. После идва чудесната шега на текста: небето е влюбено от двайсет века в остров Сен Луи. Когато островът му се усмихне, то облича синя дреха, а дъждът означава, че е нещастно. Ако стане прекалено ревниво към „милионите си любовници“ в Париж, изтръгва гръмотевици, но не остава сърдито дълго. За прошка подарява дъга.