Silhuett означава „силует“. Това е красива и описателна дума, която не се среща често в ежедневните разговори или в повечето песни.
В контекста на песента, Виктор Лексел пее: „Din silhuett i horisont“ (Твоят силует на хоризонта). Тази фраза създава силно визуално изображение на любим човек, който си отива, оставяйки само очертанията си на фона на залеза. Използването на тази дума придава на текста поетичност и меланхолия.
„Eld & Lågor“ означава „Огън и пламъци“ и в песента тази картина е спомен за любов, която някога е била напълно взаимна. Разказвачът обикновено не плаче и се опитва да се пошегува с болката, но когато любимият човек си тръгва, чувствата се връщат. Той вижда „din silhuett i horisont“ [силуета ти на хоризонта], а сълзите му сякаш „bara brinner i mig“ [само горят в мен]. Най-топлият спомен е първата среща: човекът е „танцувал“ в прегръдките му, а тогава е имало „eld och lågor, inga sorger“ [огън и пламъци, никакви тъги]. Това не е сложен скрит код, а директен образ на две сърца, които са горели едно за друго.
И после идва обещанието: дори да издигнат „murar framför mig“ [стени пред мен], той би ги съборил само заради този човек. Песента става по-самотна, когато разказвачът признава за вечерите, в които е лежал буден и е чакал. Той не обича мрака и сякаш носи тежест, която никой друг не вижда, но надеждата още е жива: ако мечтата се сбъдне, огънят може да се върне. Много силен е контрастът между веселия спомен за танца в прегръдките и тихото чакане през нощта. Репликата „kommer du ihåg?“ [спомняш ли си?] звучи като последен опит да върне миналото.