22 Settembre Lyrics in Bulgarian by Ultimo
Squarciagola буквално означава "с пълно гърло" или "колкото ти глас държи". Това е силна и изразителна дума, която описва висок и силен вик или смях.
В контекста на песента, Ultimo пее: "Ho visto gente esclusa Ridere a squarciagola" (Видях отхвърлени хора да се смеят с пълно гърло). Тази дума предава усещане за необуздана радост и жизненост, дори когато е изпитана от хора, които са били изключени. Тя е запомняща се и носи силен емоционален заряд.
В „22 Settembre“ Ultimo избира да живее без постоянно да иска разрешение от света: „Preferisco vivere“ [Предпочитам да живея]. Той предпочита да стиска здраво, вместо да се отказва, и приема живота „com'è“ [такъв, какъвто е]. Текстът прескача между близост и отдалечаване: двама души се разделят, после единият отново кани другия до себе си, за да му разкаже тайна. Има и образ на „un vecchio pazzo“ [един стар луд], който говори на хората за неща, които никога не са се случили, сякаш въображението му му позволява да живее за малко другаде.
Най-силният момент идва с отказа да се чака бъдещето като влак: „Non prenderò quel treno che porta nel futuro“ [Няма да хвана онзи влак, който води към бъдещето]. Вместо това певецът иска да изживее дори една обикновена минута. 22 септември е конкретното място и време, към които той обещава да се върне, но веднага признава: „adesso io non posso“ [сега не мога]. После тонът се изправя: трябва да стане, да слезе и да поеме мисията си. Той няма да пише само музика, а „vita della gente“ [живота на хората], ще пее през зимата, за да донесе пролетта. Това е песен за движение напред, но и за способността да се задържиш в един обикновен миг, преди да тръгнеш.
