Atlantis се отнася до митичен изгубен град или континент, често свързван с утопично общество, което в крайна сметка е било погълнато от морето.
В контекста на песента, „Atlantis“ е метафора за връзка, която е била изградена с много усилия, но е обречена да се срине. Използването на тази дума придава драматизъм и усещане за неизбежна загуба, правейки я много въздействаща и запомняща се.
Британското дуо Seafret ни потапя в една емоционална история за разпадаща се връзка с песента си „Atlantis“. Основната метафора е ясна от заглавието: любовта им е сравнена с митичния град Атлантида. Това е нещо красиво и величествено, което те са „изградили“ заедно, но за съжаление, то е построено върху „нестабилна основа“ (shaky ground) и е обречено да потъне.
Текстът рисува картина на съжаление и безпомощност. Думите, които са били разменени, не могат да бъдат върнати назад („You can't take back the things you said“), а щетите са необратими. Говорителят изпитва болка и страх от загубата на всичко познато, чувствайки се неспособен да спаси връзката, точно както никой не е могъл да спаси Атлантида от потъване. Това е песен за тъжната истина, че понякога, колкото и да се опитваме, някои неща просто са създадени, за да се разпаднат.