Atlantide се отнася до митичния изгубен град Атлантида. Това е дума, която веднага предизвиква образи на мистерия, древни цивилизации и нещо, което е било изгубено или забравено.
В контекста на песента, певицата се сравнява с „морето на Атлантида“ („Come il mare di Atlantide“), което предполага дълбочина, необятност и може би усещане за изгубеност или недостъпност. Използването на това име придава на текста поетичност и загадъчност, което го прави много интригуващо.
В „Atlantide“ Сара Тоскано ни въвежда в един свят на объркване и болезнена решителност след раздяла. Тя пее за това, че се чувства „изгубена във вихър“ (persa in un vortice) и „затворена в ъгъла“ (chiusa in un margine), копнеейки за нещо невъзможно и приказно, „като морето на Атлантида“ (Come il mare di Atlantide). Това е песен за момента, в който знаеш, че трябва да си тръгнеш, но все още носиш ключовете на другия човек в чантата си – един малък, но толкова реален детайл, който показва колко е трудно да се откъснеш напълно.
Въпреки болката и страха, които признава, героинята в песента взима важно решение. Тя заявява: „Сега сменям посоката, но не сменям намерението“ (Adesso cambio direzione, ma non cambio l'intenzione). Това е ключовата идея в песента – тя променя пътя си, може би се отдалечава физически, но чувствата или крайната ѝ цел остават същите. Тя иска другият да разбере „колко боли да си тръгнеш“ (Quanto male fa andarsene), докато го чака „от другата страна на света“ (Da un'altra parte del mondo).