Lichterloh означава „пламтящ“ или „горящ ярко“. Това е силна и образна дума, която не се среща често в ежедневието, но е много въздействаща.
В контекста на песента, фразата „mein Seemannsherz brennt lichterloh“ (моето моряшко сърце гори пламтящо) предава интензивна страст и копнеж. Тя показва дълбочината на емоциите на моряка, който, въпреки раздялата и солените сълзи, е изпълнен с огън и решимост за приключения.
„Santiano“ е моряшка песен за отплаване, в която раздялата боли, но зовът на морето е по-силен. Героят казва на любимото си момиче „Der Abschied fällt schwer, sag mein Mädchen ade“ [Раздялата е трудна, кажи, момиче мое, сбогом], после дава команда: „Leinen los, volle Fahrt, Santiano“ [Отвързваме въжетата, пълен ход, Santiano]. „Leinen los“ е истински моряшки израз за освобождаване на кораба от пристана, а „volle Fahrt“ означава да се тръгне с пълна скорост. Сълзите са „salzig und tief wie das Meer“ [солени и дълбоки като морето], но сърцето на моряка „brennt lichterloh“ [гори ярко като огън]. Тук няма колебание: когато морето го повика, той вдига платната и поема право към залеза.
Мечтата му е проста и огромна едновременно. Той иска да стигне „dort, wo der Mond versinkt“ [там, където луната потъва], преди да започне денят. Не му трябват нито дом, нито пари: „Unser Schloss ist die ganze Welt, unsere Decke ist das Himmelszelt“ [Нашият замък е целият свят, нашият покрив е небесният свод]. „Santiano“ звучи като боен и приятелски вик за тръгване, който се повтаря заедно с „Segel hoch“ [Вдигнете платната] и „Geradeaus, wenn das Meer uns ruft“ [Направо, когато морето ни зове]. Най-хубавото в песента е този моряшки избор: една трудна раздяла на брега срещу безкраен път навътре в морето и към вечерното червено небе.