Calon е специфично културно название за португалските роми, а не обикновена дума от ежедневния език. В песента тя изразява гордост от произхода и идентичността: певецът пее с чувство, за да покаже на света кой е, и прославя своя народ и начин на живот.
„Calon“ е гордо и директно заявяване на идентичност. Нининьо пее: „O sangue que corre cá dentro / E o orgulho de ser calon“ [„Кръвта, която тече вътре в мен, и гордостта да съм calon“]. Думата „calon“ е в центъра на песента и звучи като име, което певецът приема открито. Той обещава: „Vou cantar com sentimento / E vou mostrar ao mundo quem sou“ [„Ще пея с чувство и ще покажа на света кой съм“]. Повтарящото се „Nesta música vou arrequérar em calon“ [„В тази песен ще пея на calon“] превръща припева в малък манифест: езикът и начинът на пеене са част от това да кажеш кой си.
После идва същинското „Аз“: „Eu vivo à minha maneira / Eu canto à minha maneira“ [„Живея по своя начин / Пея по своя начин“]. Линията „Para nós não há fronteira“ [„За нас няма граница“] звучи широко и смело, а „Cigano já não vive à volta da fogueira“ [„Циганинът вече не живее около огъня“] отхвърля един стар образ, който самият текст назовава. Финалът е почти вик за устойчивост: „E se um cai / Cai outros mil“ [„И ако един падне, падат още хиляда“]. Тук песента става малко преувеличена и точно затова запомняща се, докато многократното „Eu canto à minha maneira“ [„Пея по своя начин“] оставя последната дума на личния избор.