Viola е португалската дума за китара, но по-конкретно се отнася за традиционен португалски струнен инструмент, подобен на китара, често използван във фолклорната музика.
В контекста на песента, „Deus tocando viola“ (Бог свири на виола) създава много поетичен и спокоен образ. Това не е просто китара, а инструмент, който носи със себе си културно наследство и усещане за мир и съзерцание, което е в унисон с темите за мечтите и плановете в песента.
Тази песен на Мишел Тело, "Sonhos E Planos" [Мечти и планове], е като нежно напомняне да ценим всеки миг! Замисляли ли сте се какво ще се случи "No tempo que vem depois?" [Във времето, което идва по-късно?]. Песента ни кара да размишляваме за пътищата, желанията и постиженията, които ни очакват.
Но също така ни напомня, че животът е мимолетен, точно като "uma nuvem que passou no céu E quando viu, já se foi" [един облак, който мина в небето И когато го видя, вече го нямаше]. Мишел Тело ни призовава да живеем в настоящето, да се наслаждаваме на "Olhares, amores, abraços e flores" [Погледи, любови, прегръдки и цветя], защото и те бързо отминават. А в края на деня, с "Suspiro profundo O entardecer E Deus tocando viola" [Дълбока въздишка Залезът И Бог свири на виола], осъзнаваме, че най-важното е да живеем "Vida agora" [Живот сега].