Syöverin е генитивната форма на думата syöveri, която означава „бездна“, „водовъртеж“ или „дълбока пропаст“. Това е силна и драматична дума, която не се среща често в ежедневието.
В контекста на песента, Marco Hietala я използва, за да опише дълбочината и интензивността на своите емоции – „Vetovoimien himon, syöverin, kaivon“ (страстта на привличанията, бездната, кладенеца). Тя предава усещане за всепоглъщаща, почти опасна привързаност, която е едновременно примамлива и завладяваща.
Тази песен на Марко Хиетала е като поетично пътешествие през силни чувства! Той сравнява любовта и желанието си с три мощни елемента: звезда, пясък и сянка.
Представи си звезда – "Kuin tähti / Kaukainen, kylmä tuike kutsu et kuule, et nää ollenkaan" [Като звезда / Далечен, студен блясък, покана, която не чуваш, не виждаш изобщо]. Той иска да изгориш в прегръдките му завинаги. След това идва пясъкът, "Kuin hiekka / Auringon paahtamaa, janosta tehty" [Като пясък / Изпечен от слънцето, направен от жажда]. Той те обгръща като пясък, който се просмуква навсякъде, иска да те зарови под себе си. И накрая, сянката – "Kuin varjo / Saa sinusta voiman rakastaja aina" [Като сянка / Винаги получава сила от теб, любима]. Без теб той е просто празнота, "Ilman sua vain pelkkää olen tyhjyyttä" [Без теб съм само празнота]. Той иска да те държи в прегръдките си завинаги. Това е една много интензивна и страстна песен!