Думата "lampare" се отнася за рибарски лодки, които използват силни светлини, за да привличат риба през нощта. Това е доста специфична и поетична дума, която не се среща често в ежедневния език или в повечето песни.
В контекста на "Caruso", тя създава красив образ на светлини в морето, които главният герой първоначално бърка със светлините на Америка, но в крайна сметка се оказват просто рибарски лодки. Това придава на песента усещане за меланхолия и реализъм, като същевременно подчертава силата на въображението и мечтите.
„Caruso“ на Лучио Дала е като да надникнеш в един много личен момент. Песента ни пренася на стара тераса в Соренто, където морето блести и вятърът духа силно. Там един мъж прегръща момиче, след като е плакал. Той прочиства гърлото си и започва да пее: „Te voglio bene assaie / Ma tanto tanto bene sai“ [Обичам те много / Но знаеш, че те обичам толкова много]. Това е верига, която разтапя кръвта във вените му.
Мъжът вижда светлини в морето и си мисли за нощите в Америка, но се оказва, че това са само рибарски лодки. Той усеща болка в музиката, става от пианото, но когато вижда луната да излиза от облак, дори смъртта му изглежда сладка. Поглежда момичето в очите, зелени като морето, и изведнъж се появява сълза, а той си мисли, че ще се удави. Силата на лириката е такава, че всяка драма е фалшива, но два погледа, толкова близки и истински, те карат да забравиш думите и объркват мислите ти. Всичко става малко, дори нощите в Америка. Обръщаш се и виждаш живота си като диря от витло. Да, животът свършва, но той не мисли много за това. Напротив, вече се чувства щастлив и започва отново да пее своята песен.