Фантом означава „призрак“ или „привидение“, но може да се отнася и за нещо, което съществува само във въображението или като спомен.
В контекста на песента, Jony пее: „В нём ты оставила свой фантом“ (В него ти остави своя фантом). Това е силна метафора, която показва как бившата любима е оставила не просто спомен, а нейното присъствие, което все още го преследва и не му дава покой, въпреки че физически я няма.
В „Ветер“ на Jony сме в нощен Санкт Петербург: „Вечер, Питер, ветер“ [„Вечер, Питер, вятър“]. Още от първите думи усещаш студения въздух, празните улици и едно момче, което не може да спре да мисли за момиче, което вече го няма. Вятърът тук не е просто време, а герой в историята: „Ветер разгоняет тоску“ [„Вятърът разпръсва тъгата“]. Той се опитва да му помогне да забрави, но не успява напълно, защото без нея „Солнце не заменит мне луну“ [„Слънцето не може да ми замени Луната“] и той се чуди „Как же я усну без твоих губ?“ [„Как изобщо ще заспя без твоите устни?“].
В текста има и разочарование. Те мълчат: „Промолчим“ [„Ще помълчим“], уж тишина, а всъщност „но даже в этой тишине всего не утаить“ [„но дори в тази тишина не може да се скрие всичко“]. Сълзите ѝ „казались искренними, но не все“ [„изглеждаха искрени, но не всички“] и това боли повече от самата раздяла. Той си тръгва: „Я покидаю этот дом“ [„Аз напускам този дом“], небето „печалится со мной“ [„скърби заедно с мен“], а в сърцето му е останал „ком“ [„буца“], в който живее нейният „фантом“ [„призрак“]. Дори когато казва, че вече „не отвечаю“ [„не отговарям“], усещаш, че още мисли за нея. На финала „мысли порождают гром, а ветер разгоняет тоску“ [„мислите раждат гръм, а вятърът разпръсва тъгата“] и цялата песен става като буря вътре в главата му, която нощният вятър се опитва да разчисти.