J'ai Demandé À La Lune Lyrics in Bulgarian by Indochine
Infortune означава „нещастие“ или „злочестина“. Това е по-формална и поетична дума за нещастие, която не се среща често в ежедневния език.
В песента, лирическият герой се обръща към луната с болка, но тя му се присмива. Той си казва: „quelle infortune“ (какво нещастие), изразявайки дълбокото си разочарование и усещане за безнадеждност. Тази дума придава драматизъм и меланхолия на текста.
В тази песен човек, наранен и несигурен, търси отговори от луната: „J’ai demandé à la lune“ [„Попитах луната“]. Той ѝ показва своите „brûlures“ [„изгаряния“], а тя му се присмива, докато небето изглежда мрачно и той не оздравява. Образът е едновременно тъжен и леко абсурден: луната не е мъдър съветник, а хладен събеседник, който направо казва, че не се занимава с „cas comme ça“ [„случаи като този“]. Въпросът му е прост и болезнен: „Si tu voulais encore de moi“ [„Дали още ме искаш“].
После песента се връща към връзката между „ти и аз“: двамата някога са били уверени, че това е само приключение и няма да продължи. Сега говорителят няма почти какво да каже или с какво да разсмее другия, защото „j’imagine toujours le pire“ [„винаги си представям най-лошото“], а дори най-доброто го кара да страда. Именно тази смесица от любов, съмнение и сух хумор прави текста толкова запомнящ се: когато човек не може да получи отговор от любимия, той пита луната, макар че тя явно не е особено състрадателна.
