Dondersgoed е разговорен и усилен начин да кажеш „много добре“ или „съвсем ясно“. В песента „ik weet dondersgoed dat dit niet echt bestaat“ означава „много добре знам, че това не съществува наистина“, като подчертава вътрешния конфликт на героинята.
„Ik Wil Dat Je Liegt“ на Хана Мае, артистка от Нидерландия, с участието на Максим, е песен за човек, който уж си тръгва, но още не може да пусне една връзка. Разказвачът върви „Minuutje lopen en dan lijn 7“ [„Една минутка пеша и после линия 7“] по познат маршрут и обещава: „Ik zweer dat dit de laatste keer zal zijn“ [„Кълна се, че това ще е последният път“]. Само че това обещание вече се е повтаряло толкова често, че звучи почти като шега. Той иска другият да каже, че нищо не се е променило, че още има нужда от него и че той е единственият.
Най-силният момент е припевът: „Ik wil dat je liegt, alsjeblieft“ [„Искам да излъжеш, моля те“]. Това не е молба за истината, а за още една кратка илюзия: „Laat me nog één keer geloven“ [„Остави ме да повярвам още веднъж“]. Само шестнайсет часа по-късно той вече си представя другия на дивана, в прегръдките му, с ръце в косата му. Знае „dondersgoed“ [„много добре“, с допълнително ударение, че е пределно наясно], че това не е истинско, но сърцето му още е заето. И макар разумът да казва „трябва да продължа“, той признава: „Ik heb al honderd keer de laatste keer gezegd“ [„Вече сто пъти съм казвал, че това е последният път“].