Zauberkraut означава „вълшебна билка“ и е съставна дума от Zauber („магия“) и Kraut („билка“). В песента тя е част от мистичен образ: билката се използва заедно с пепел върху кожата, за да лекува рани, което придава на текста приказна и древна атмосфера.
„Neun Welten“ разказва кратка, тъмна приказка за човек, който е бил върнат към някого, когото обича. В началото този човек му е дал надежда, отнел е болката и му е подарил мечти и сърце: „Du gabst mir Hoffnung, nahmst den Schmerz“ [„Ти ми даде надежда, отне болката“]. Но именно сенките на нощта са довели двамата дотук. После идва спасителят, въоръжен с магия и меч, който прекосява девет свята и освобождава героя от оковите му в закрилата на тъмнината.
Образите са много конкретни и малко диви: пепел върху кожата, вълшебна билка върху раните и пътуване през „neun Welten“ [„девет свята“]. Това не е нежно връщане у дома, а почти ритуално спасяване. Повтарящият се старонорвежки ред „Níu man ek heima, níu íviði“ [„Помня девет свята, девет гори/девет места“] звучи като заклинание и свързва песента с митичния свят на деветте свята. Най-хубавият обрат е в края: след цялата магия, битка и тъмнина героят отново е при другия, с „Mein reines Herz“ [„Моето чисто сърце“].