Solfège означава 'солфеж' – система за обучение по музика, която използва срички (до, ре, ми) за ноти.
В контекста на песента, Пиаф казва: "J'en ai tout un solfège sur cet air qui bat" (Имам цял солфеж от този ритъм, който бие). Тя метафорично сравнява своите спомени и емоции, предизвикани от натрапчивата мелодия, с музикална композиция, която е толкова сложна и дълбока, колкото цял солфеж. Това е поетичен начин да изрази колко много история и чувства са свързани с тази мелодия.
Пригответе се да се потопите в една от най-емблематичните песни на Едит Пиаф – "Padam, Padam"! Тази песен не е просто мелодия, а постоянен, натрапчив мотив, който преследва певицата. Тя описва как този въздух, тази мелодия, я обсебва ден и нощ, като казва: "Cet air qui m'obsède jour et nuit / Cet air n'est pas né d'aujourd'hui" [Този въздух, който ме обсебва ден и нощ / Този въздух не е роден днес]. Сякаш мелодията е част от нея от много дълго време, влачена от "сто хиляди музиканти".
Мелодията е толкова силна, че сякаш има собствен живот. Тя я кара да си спомня минали любови и събития, като ѝ нашепва: "Rappelle-toi tes amours / Rappelle-toi puisque c'est ton tour" [Спомни си за любовите си / Спомни си, тъй като е твой ред]. Песента е като огледало на миналото, показвайки ѝ "цялата комедия на любовите" – от фалшиви обещания за "винаги" до бързи, мимолетни връзки. Това е една завладяваща и малко тъжна песен за спомените, които ни преследват, и за мелодията на живота, която продължава да бие като "дървено сърце".