Думата "brame" произлиза от глагола "bramare", което означава "силно желая" или "копнея". Това е по-рядка и по-поетична дума от обичайните "desideri" (желания).
В контекста на песента, "Donna delle mie brame" се превежда като "Жената на моите желания" или "Жената, за която копнея". Използването на тази дума придава на текста по-дълбок и страстен смисъл, подчертавайки силата на копнежа на разказвача.
В „Cosa Devo Fare“ („Какво трябва да направя?“) един объркан човек търси съвет от всичко, което може да отговори: огледало, карта на гадател, кристална топка и звездите. Той пита „Specchio dei desideri, dimmi cosa devo fare“ („Огледало на желанията, кажи ми какво трябва да направя“) дали да стане или да си почине, дали да вярва на приятелите си и дали вече направеното е достатъчно. Забавното е, че говори с предмети, които не могат да му дадат истински отговор: огледалото не може да го види, а картата не може да бъде докосната. Все пак той ги моли да го чуят.
После въпросите стават още по-конкретни и малко абсурдни: какво да прави, ако се нарани, дали в събота ще има слънце, за да отиде на море, и дали изгубените неща могат да се върнат. Накрая се обръща към „Donna delle mie brame“ („Жено на моите копнежи“), сякаш именно тя може да помогне, след като „Nessuno mi ha ascoltato“ („Никой не ме изслуша“). Повтарящото се „Che cosa devo fare con te?“ („Какво трябва да направя с теб?“) сменя посоката: зад всички въпроси за бъдещето стои конкретен човек и трудността да разбере как да постъпи с него.