Arroparme идва от глагола arropar и буквално означава „да ме завиеш“, например с одеяло. В песента думата има и по-нежен, преносен смисъл: „да ме приютиш“, „да ме утешиш“ или „да се погрижиш за мен“, което я прави поетична и запомняща се.
Тази песен е испанската версия на „Into the Unknown“ от „Замръзналото кралство 2“, и тук Бисбал пее за глас, който никой друг не чува. Той започва упорито: „Hay quien se arriesga, pero yo no“ (има хора, които рискуват, но не и аз), и цял куплет се опитва да убеди и себе си, и гласа, че няма да тръгне. Отказът звучи като човек, който твърде много протестира.
Постепенно защитата пада. „Tengo miedo de seguirte“ (страх ме е да те последвам) е честното признание, а накрая молбата се обръща: „¿A dónde vas?, no me dejes atrás“ (къде отиваш, не ме оставяй назад). Песента е за момента, в който спираш да се преструваш, че си доволен с това, което имаш, и признаваш, че нещо вътре в теб отдавна иска да отиде „mucho más allá“ (много по-далеч).