Bruised означава 'наранен' или 'натъртен'. Това е силна дума, която описва физическа и емоционална болка, нещо повече от просто 'тъжен' или 'болен'.
В контекста на песента, Брус Спрингстийн я използва, за да предаде усещането за пълно изтощение и страдание на героя, който се чувства бит от живота и обстоятелствата по улиците на Филаделфия. Тя създава ярка картина на неговото отчаяние.
„Streets Of Philadelphia“ е песен, която те хваща за гърлото и не те пуска. Брус Спрингстийн ни пренася направо на улиците на Филаделфия, където главният герой се чувства „bruised and battered“ [наранен и пребит] и „unrecognizable to myself“ [неразпознаваем за себе си]. Той дори не познава собственото си лице, когато го вижда в отражението на прозореца. Това е усещане за пълна загуба на себе си, а въпросът „brother are you gonna leave me wasting away on the streets of Philadelphia“ [братко, ще ме оставиш ли да вехна по улиците на Филаделфия] е толкова силен и отчаян.
Докато слушаш, можеш да усетиш тежестта на краката му, които „felt like stone“ [като камък], докато върви по авенюто. Чува „voices of friends vanished and gone“ [гласовете на приятели, изчезнали и отишли си], а кръвта във вените му шепне „black and whispering as the rain“ [черна и шепнеща като дъжда]. Няма ангел, който да го посрещне, само приятелят му. Дрехите му вече не му стават, сякаш е изминал „a thousand miles just to slip the skin“ [хиляда мили, само за да се измъкне от кожата си]. Той усеща как избледнява, докато лежи буден през нощта, и се чуди дали ще бъдат оставени сами, или ще го приемат с „faithless kiss“ [невярна целувка]. Тази песен е толкова сурова и истинска, нали?