Maxşere е кюрдска дума, която означава „ден на Страшния съд“ или „ден на възкресението“. Това е много силна и драматична дума, която не се среща често в ежедневния език.
В контекста на песента, фразата „hatto roke maxşere“ (до деня на Страшния съд) подчертава дълбочината и вечността на чувствата на певеца, обещавайки, че няма да забрави любимата си до края на времето. Това придава на текста поетичност и емоционална тежест.
„Esmere / Vay Delal“ е песен за човек, който не може да пусне любимата си, дори когато любовта вече е оставила само болка. В турската част той пита: „Gönlüme açtığın bu yaralar biter mi?“ [Ще свършат ли раните, които отвори в сърцето ми?] и веднага добавя: „Sonu ölüm olsa da sevenler vazgeçer mi?“ [Дори краят да е смърт, отказват ли се влюбените?] Обръщението „esmerim“ означава „моята тъмнокоса/мургава любима“, а „Vay delal“ е възклицание към скъп човек, нещо като „о, мила моя“. Повтарянето му звучи като молба, която певецът не успява да приключи.
После спомените стават съвсем конкретни и малко жестоки: „Senden bana hatıra bir yırtık resmin kaldı“ [От теб ми остана за спомен една скъсана снимка], а общите мечти са наречени „hepsi birer yalandı“ [всички бяха лъжа]. Той не получава нищо освен сълзи и настоява: „Nasıl kıydın bize söyle hele esmerim“ [Кажи ми, мургавата ми, как можа да постъпиш така с нас?]. В текста се споменават Урфа и Адъяман Гьолбашъ, което придава на песента усещане за път, места и лична памет. Повтарящите се редове на кюрдски остават като припевен зов „vay delal“, докато турските куплети обясняват раната: любовта е свършила, но за разказвача раздялата още не е приключила.