Pica е интересна дума, която може да има няколко значения в португалския език, но в контекста на тази песен тя се използва в разговорно значение, което може да се преведе като „тръпка“, „вълнение“ или „енергия“.
В песента, разказвачът изпитва силно вълнение и привличане към кондуктора на трамвай номер седем. Фразата „A pica que o pica do sete me dá“ буквално означава „тръпката, която кондукторът на номер седем ми дава“, подчертавайки уникалното и силно чувство, което той предизвиква.
Тази песен превръща сутрешното чакане на трамвая в любовна история с много намигване. Разказвачът отива на спирката с панделка в косата и чака „o sete“ [седмицата, тоест трамвай номер 7], но признава: „Mas não pela viagem“ [но не заради пътуването]. Един ден забелязва контрольора, който пробива билетите, и скептичното му сърце „voltou a sonhar“ [отново започва да мечтае]. Всеки щракващ звук на перфоратора го кара да трепне, а обикновеният маршрут се превръща в неговата съдба: „um mero trajecto... é já o destino“ [един обикновен курс вече е съдбата].
Хуморът идва от играта с думата „pica“, която тук е свързана с перфоратора на контрольора, но в повтарящата се фраза „A pica que o pica do sete me dá“ [тръпката, която ми дава контрольорът на седмицата] звучи и като доста смела двусмислица. Влюбеният пътник губи самообладание, когато трамваят го „хване“, и дори си представя как билетът му излита от ръката. Той нарича срещата си „тъжен жребий“ и „нещастен маршрут“, защото работният график на контрольора се е пресекъл с неговия. А въпросът „Se tem livre passe para o peito de alguém“ [имате ли свободен пропуск към нечие сърце?] превръща билета в покана за любов. Това е игрива, леко неприлична песен за човек, който намира най-силното си вълнение в един конкретен служител на трамвай Carris.