Saudade е португалска дума, която няма точен еквивалент на други езици. Тя описва дълбоко чувство на меланхолична носталгия или копнеж по човек, място или нещо, което е било обичано и е изгубено.
В контекста на песента, „sabor de saudade“ (вкус на saudade) предава горчиво-сладкото усещане от спомените за отминала любов, която е била толкова силна, че дори и сега причинява болка и копнеж. Тази дума е емблематична за португалската култура и емоционалност.
Тази песен на Амадо Батиста, „Meu Ex-Amor“ [Моята бивша любов], е толкова искрена и някак си сурова, нали? Тя ни потапя в света на човек, който е преживял голяма любов, но сега е сам. Той си спомня за тази връзка като за нещо „bonito demais“ [твърде красиво], но и като за любов, която „matam com sabor de saudade“ [убива с вкус на тъга].
Въпреки че тази любов е приключила, спомените остават. Певецът признава, че „Tem coisas que a gente não esquece“ [Има неща, които не забравяме], но същевременно чувства, че бившата му любов „não merece tanta dor“ [не заслужава толкова болка]. Той е бил „rico de amor“ [богат на любов], но сега е „tão só“ [толкова сам]. Това е една наистина емоционална изповед за загубената любов и горчиво-сладките спомени.