Толока е традиционна славянска дума, която описва колективен труд, при който съседи и приятели се събират, за да си помагат безплатно в някаква работа, обикновено в селското стопанство или строителството.
В контекста на песента, „В перший Божий день була толока“ предполага, че дори в началото на сътворението, когато е нямало нито небе, нито земя, е съществувала идеята за общност и взаимопомощ. Това е красив и дълбок начин да се подчертае важността на сътрудничеството и общите усилия, което е много характерно за украинската култура.
Това парче е като древна молитва, забутана в модерен бийт. Чуваш ли това „Ой, дай Бог“ (О, дай Боже), което се повтаря? То е едновременно вик за помощ от небесата и рефрен, който веднага те кара да клатиш глава.
Всъщност, текстът започва с космическото сътворение – „Ой, як не було неба і землі“ (О, как не е имало небе и земя). Сякаш светът още го няма, а песента вече го вика в битие. После става още по-забавно: „В перший Божий день була толока, Шукали земель святі свого ЖК“ (В първия Божи ден стана толока, светиите търсеха земи за свой жилищен комплекс). Да, правилно чу – Бог твори, а светиите още в първия ден си търсят парцел и ЖК. Иронията е суха и блестяща, смесва високото с всекидневното по начин, който те разсмива и същевременно те кара да се замислиш за вечните ни човешки тревоги.