Incoscienti означава „безразсъдни“ или „неосъзнати“. Това е силна дума, която описва млади хора, които живеят безгрижно, често без да мислят за последствията.
В песента Акиле Лауро използва тази дума, за да опише младостта като период на интензивни емоции и действия, които не винаги са рационални. Той пее за „incoscienti giovani“ (безразсъдни млади хора), което предава усещане за свобода, бунт и живот на ръба, характерни за младостта.
„Incoscienti Giovani“ („Безразсъдни млади“) е любовна история, разказана като поредица от малки, почти филмови сцени. Героинята е преживяла трудни неща: баща ѝ не се е прибирал вечер и тя го е виждала „solo di schiena“ [„само в гръб“]. Той признава, че тя все пак го обича, а после превръща любовта в образа „come una pioggia sopra Villa Borghese“ [„като дъжд над Вила Боргезе“], известен парк в Рим. Двамата не стоят спокойно под дъжда, а „stiamo annegando, naufragando“ [„се давим, претърпяваме корабокрушение“]. Това е малко прекалено, малко романтично и точно затова звучи като Achille Lauro: любовта им е красива, но и опасна.
Двамата са млади хора, които спят в Peugeot, крадат цветя и си обещават никога да не живеят като своите родители. Той звъни от „un Autogrill“ [„крайпътен сервиз и ресторант по италианска магистрала“], а споменът за тях може да се появи „in un vecchio film“ [„в стар филм“]. В припева „Se non mi ami muoio giovane“ [„ако не ме обичаш, ще умра млад“] звучи едновременно като любовно признание и като драматична реплика, която двама отчаяни младежи биха казали с пълна сериозност. Накрая те са „orfanelli alla roulette“ [„сирачета на рулетката“], в Лас Вегас под светещ LED екран, докато си искат милувка, която да боли. Те са „incoscienti giovani“ [„безразсъдни млади хора“], защото още вярват на любовта, дори когато вече са на парчета.