Монолог означава 'монолог' и се отнася до дълга реч, изнесена от един човек.
В контекста на песента, фразата "Пусть всё будет, как решит монолог твоей души" (Нека всичко бъде, както реши монологът на твоята душа) придава дълбочина и поетичност. Тя предполага, че решенията трябва да идват от най-съкровените мисли и чувства на човека, а не от външни влияния.
В „Ева (Yeva)” лирическата героиня говори на своя любима, която звучи и като реален човек, и като музикална муза. Тя повтаря „Ева, я любила тебя” [Ева, обичах те] и разказва как е слушала нейните плочи: „Твои пластинки слушала я / И в каждой находила себя” [Слушах твоите плочи / и във всяка намирах себе си]. Всяка песен на Ева е като огледало за нея, но сега това огледало се пука: „В зеркале ищу отражения / Там ещё не ты, но уже не я” [В огледалото търся отражение / Там още не си ти, но вече не съм и аз]. Песента върви по ръба между любовна история и срив на собствената идентичност.
Тук любовта е и източник на утеха, и спирачка. Героинята пита „Зачем остановила меня?” [Защо ме спря?] и в същото време признава своята самота: „Lonely, lonely, I guess I'm lonely” [Самотна, самотна съм, явно съм самотна]. Отношението им е описано като космическо разминаване: „Ты Венера, я Земля” [Ти си Венера, аз съм Земята] – близки, но все пак далечни светове. Краят на връзката е казан направо: „Кончились наши дни, знаешь / Кончились наши сны, знаешь” [Нашите дни свършиха, знаеш / Нашите сънища свършиха, знаеш], но тялото още помни: тя разказва как Ева гали нервните ѝ пръсти и обича устните ѝ. Цялата песен е като разговор с бивша любима, която е била и човек, и музика, и огледало на душата.