Skrattar sig hesa буквално означава „смеят се, докато не прегракнат“. В песента се използва образно за чайките в Магалуф, които сякаш се присмиват на любовната история на героите, докато гласовете им не станат дрезгави.
Това е запомнящ се шведски израз с поетично звучене, който показва как конструкцията sig + прилагателно описва резултата от действието.
„Magaluf“ на шведския изпълнител Orup е песен за една последна обща почивка, която постепенно се превръща в раздяла. Двамата заминават за Магалуф, но тя „ville stanna kvar“ [искала да остане], докато той не разбира защо и просто иска да се прибере. Образът на чайките, които „skrattar sig hesa“ [се смеят до прегракване], е едновременно странен и леко подигравателен: те сякаш разказват за времето, когато двамата са били заедно. Той си представя как вървят „genom vågorna“ [през вълните] хванати за ръце, но тя изчезва всяка вечер и се прибира чак сутринта.
Най-болезнени са повтарящите се сутрини. Той си казва, че всичко ще се оправи, когато тя „får sova av sig ruset“ [се наспи и изтрезнее], но всяка сутрин е една и съща: тя седи и мечтае над кафето си, „som om jag aldrig funnits till“ [сякаш аз никога не съм съществувал]. После идва директното признание: тя е срещнала друг, когато него го е нямало. В края Магалуф вече не е място за романтичен спомен, а град, който той няма да забрави и който започва да мрази. Повторението на „Tillsammans du och jag“ [заедно, ти и аз] звучи почти като спомен, който се разпада, докато той се опитва да го задържи.