Cobweb означава „паяжина“. Това е интересна дума, която не се среща често в текстовете на песни и създава много специфична атмосфера.
В песента, „On a cobweb afternoon“ рисува картина на запуснат, може би забравен следобед, изпълнен с усещане за време, което е спряло или е било пренебрегнато. Използването на тази дума веднага потапя слушателя в меланхоличната и интроспективна обстановка на песента.
„Like a Stone“ на Audioslave е песен, която те кара да се замислиш за живота и смъртта, за самотата и копнежа. Представи си следната сцена: „On a cobweb afternoon / In a room full of emptiness“ [В паяжинен следобед / В стая, пълна с празнота], докато героят чете книга „Full of death / Reading how we'll die alone“ [Пълна със смърт / Четяща как ще умрем сами]. Това е доста мрачна картина, нали? Но сред цялата тази меланхолия има един силен копнеж – да бъдеш в нечия къща, да чакаш търпеливо, „Room by room patiently / I'll wait for you there / Like a stone“ [Стая по стая търпеливо / Ще те чакам там / Като камък].
Тази песен е като пътешествие през съзнанието на човек, който се бори с мислите за края, но същевременно се надява на някакво убежище, на място, което си спомня отдавна. „On my deathbed / I will pray / To the gods and the angels / Like a pagan to anyone / Who will take me to haven“ [На смъртния си одър / Ще се моля / На боговете и ангелите / Като езичник на всеки / Който ще ме отведе в рай]. Това е толкова искрено и отчаяно желание! Песента е пълна с тези контрасти – между самотата и копнежа, между мрачните мисли и надеждата за връзка. И накрая, героят продължава да чете, докато денят отминава, „And I sat in regret / Of all the things I've done“ [И аз седях в съжаление / За всички неща, които съм направил]. Това е една наистина дълбока и емоционална песен, която те кара да се замислиш за собствения си живот.