애타는 맘 (aetaneun mam) буквално означава „нетърпеливо сърце“ или „разтревожено сърце“. Това е изразителна фраза, която предава силно чувство на копнеж, безпокойство или отчаяние.
В контекста на песента, тя описва интензивните и неудържими емоции на разказвача към човека, когото обича. Сърцето му е толкова нетърпеливо и разтревожено от любов, че той се чувства сякаш е болен и се нуждае от „доктор“, за да го излекува.
В „Doctor! Doctor!“ ZEROBASEONE превръщат влюбването в спешен медицински случай. Лирическият герой моли: „Doctor! Doctor! Help me“ [Докторе! Докторе! Помогни ми], защото точно човекът, към когото е насочено чувството му, е единственият, който може да го „излекува“. Той има температура, сърцето му препуска, а при всяка среща на погледи „머릿속이 하얘지는 기분“ [чувствам, че умът ми побелява, тоест блокирам и не мога да мисля]. Изразът „L-O-V-Emergency“ е закачка с думите love и emergency: любовта вече е спешен случай, а не спокойно състояние.
Песента е нарочно преувеличена и забавна. Героят признава, че пред този човек губи преценка, изстрелва каквото му дойде наум и се чувства като „heater“ [нагревател, защото сякаш гори от треска]. Той дава „all“ [всичко], защото само този човек му помага да диша и придава смисъл на дните му. В края паниката става съвсем практична: „Hey, where you at? Left a message, yeah, call me back“ [Хей, къде си? Оставих съобщение, обади ми се]. От „L-O-V-Emergency“ стигаме до „L-O-V-Eternally“ [любов завинаги], така че медицинската шега завършва с много директно признание: това не е временна болест, а любов, от която героят не иска да бъде излекуван.