Полнеба е съставна дума, която буквално означава „половин небе“. Тя е интересна, защото не е често срещана в ежедневието и придава поетичност на текста.
В контекста на песента, Земфира я използва, за да опише мащаба на една буря – „В полнеба гроза“ (Буря в половин небе). Това създава ярка и драматична картина, която привлича вниманието и прави думата запомняща се.
В „Снег“ Земфира ни оставя в напрегнато очакване: лирическата героиня вижда и чува някого, който тича към нея по покривите и се страхува да не закъснее. Над тях има буря, а поканата е едновременно нежна и директна: „Отдай мне своё сердце“ [Дай ми сърцето си] и „Садись, и будем ждать“ [Седни и ще чакаме]. Двамата чакат снега, сякаш появата му ще промени момента или ще даде начало на нещо ново.
Езикът е кратък и почти като насън. „В полнеба гроза“ [В половината небе има буря] разполовява небето, а „Полжизни назад“ [Преди половин живот] отваря огромно разстояние във времето само с две думи. После идва молбата „Скажи мне свои тайны“ [Кажи ми тайните си] и въпросът къде да бъде търсен този човек, ако снегът започне. Най-много ми харесва повторението „Я вижу тебя / Слышу тебя“ [Виждам те / Чувам те]: човекът е близо за сетивата, но сякаш все още не е напълно достижим.
Земфира Рамазанова, по-известна като Земфира, е руска певица и автор на песни. Тя се появи на музикалната сцена в края на 90-те години и бързо се утвърди като едно от най-ярките имена в руския рок. Дебютният ѝ албум, озаглавен просто "Земфира", излезе през 1999 г. и веднага привлече огромно внимание.
Музиката ѝ често е директна и емоционална, а текстовете ѝ са пълни с лични преживявания. Сред песните, с които много хора я свързват, са "Ариведерчи", "Искала" и "Прости меня моя любовь". Албумът "Прости меня моя любовь" от 2000 г. също е сред най-обичаните ѝ творби.