Червонец е интересна дума, която буквално означава стара руска златна монета, често на стойност десет рубли.
В контекста на песента, Юрий Лоза я използва, за да подчертае безполезността на парите в определени ситуации. Той пее: "А в небе взять их просто негде, хоть за червонец, хоть за сто" (А в небето просто няма къде да ги вземеш, нито за червонец, нито за сто), което означава, че дори и да имаш пари, някои неща са невъзможни за купуване, като например цветя в небето. Това придава на думата по-дълбок, метафоричен смисъл.
В „Сто часов“ Юрий Лоза разказва за мъж, който се връща при любимата си след дълго пътуване. Той я моли да го прегърне, да остави лошите новини за после и да сложи на масата всичко, което има. Най-важното обаче е времето: „Я прилетел часов на сто“ [Пристигнах за сто часа]. Тези сто часа са кратък подарък, защото след тях той отново трябва да замине. Затова двамата няма да бързат да спят: „Сегодня долго не уснем“ [Днес дълго няма да заспим].
Харесва ми колко земни и леко смешни са подробностите. Любимата е отслабнала и изглежда по-млада, а той се извинява, че пак е без цветя, понеже половин ден е бил във въздуха и там няма откъде да ги купи, „хоть за червонец, хоть за сто“ [дори за десет рубли, дори за сто]. „Червонец“ е разговорна дума за банкнота от десет рубли. Зад шегата стои трудното чакане: тя носи „венок из ожиданий“ [венец от очаквания] за целия си живот, а той обещава, че ще се върне отново, макар и само за още сто часа.