폐허 означава „руини“ или „развалини“ и описва място, разрушено до останки. В песента думата се появява в образите „Morse code сред руините“ и „ти и аз сред пролуките на рухналите развалини“, превръщайки разрушението в драматичен фон за обещание и надежда.
„Deja Vu“ започва с човек, който признава, че е бягал много пъти, защото го е било страх, докато другият е останал да го чака още „в началото“. Сред руини той изпраща „морзов код“ и си спомня старо обещание, макар да не е разбирал причината за собствените си сълзи. Думата „anemoia“ назовава тъга по нещо, което сякаш помниш, без наистина да си го преживял. Тук миналото, бъдещето и споделеният сън се смесват под светлината на звездите на обещанието.
Най-силният обрат идва с „моето бъдеще си ти“: след дълго търсене отговорът е човекът, който е чакал и в най-тежките моменти. „Кажи името ми“ звучи като молба за разпознаване и връщане към първия ден, когато двамата са обещали нещо един на друг. Затова срещата е като дежа вю, позната и повтаряща се, сякаш любовта се връща дори след падане, пожар и разрушени места. Финалното обещание е още по-ясно: колкото и пъти да се повтори всичко, той пак ще я прегърне силно, докато тя блести като булка под воал от светлина.