Legendă означава „легенда“. Това е интересна дума, защото не се среща често в ежедневните разговори или в повечето песни.
В контекста на песента, фразата „În cartea vieții rămânem legendă“ (В книгата на живота оставаме легенда) придава романтичен и вечен смисъл на връзката. Тя предполага, че любовта им е толкова силна и значима, че ще бъде запомнена и разказвана като легенда, надхвърляйки обикновеното съществуване.
„Inimă de gheață“ („Сърце от лед“) е песен за човек, който не успява да забрави някого, макар че между тях е минало време. Лирическият герой признава: „Știu, n-am sunat de mult“ [Знам, отдавна не съм се обаждал], но без този човек се чувства „rătăcit pe drum“ [изгубен по пътя]. Образът на „леденото сърце“ звучи като упрек, но и като признание: дори най-коравият човек някога е плакал за любовта си. А редът „Mâine lași deoparte ce ieri te rănea“ [Утре оставяш настрана онова, което вчера те е наранявало] носи надежда, че болката не е завинаги.
После песента става по-нежна и малко мечтателна. Героят моли: „Stai, mai stai o clipă doar“ [Постой, остани само още миг], защото когато двамата са заедно, думите изчезват и той се чувства „în al nouălea cer“ [на седмото небе, тоест изключително щастлив]. „În cartea vieții rămânem legendă“ [В книгата на живота оставаме легенда] е нарочно голямо, почти романтично обещание, а „Pe fericire, c-am plătit amendă“ [За щастието сме платили глоба] е закачлива метафора за цената на преживяното. В края остава проста покана: да бъдат само двамата, с няколко идеи и погледи, които казват повече от думите.