Ongewoon означава „необичаен“ или „необикновен“. Това е дума, която перфектно улавя усещането за нещо ново и изненадващо.
В тази песен Pommelien Thijs използва „ongewoon“, за да опише как всичко се чувства различно и странно, след като е срещнала някого. Тя пее: „Alles voelt zo ongewoon“ (Всичко се чувства толкова необичайно), подчертавайки силното въздействие на тази нова среща върху нея.
„Ongewoon“ означава „необичайно“ и точно така се чувства разказвачката, след като среща някого в една вечер навън. Тя се колебае: „Is het tijd?“ [Време ли е?] и „Is het te vroeg voor een eerste stap?“ [Твърде рано ли е за първа крачка?] Сърцето ѝ сякаш спори с разума, но когато този човек застане пред нея, тя все пак действа. В тъмното, с питиета наоколо, всичко се свежда до начина, по който той я гледа. Една вечер никога не е била толкова сладка.
Най-хубавото противоречие идва в „Verkeerde plek, juiste persoon“ [Грешното място, правилният човек]. Срещата е неподходяща или поне неочаквана, но човекът е точно този, който не може да бъде забравен. Затова след „Had ik jou maar nooit ontmoet“ [Да не те бях срещала] идва болезнено честното „Want nu, weet ik niet hoe ik zonder moet“ [Защото сега не знам как да бъда без теб]. Песента на Pommelien Thijs превръща една случайна, сладка вечер в избор с последствия: да направиш крачка, макар да не знаеш дали после ще съжаляваш.