Pohjola е поетично и митично име за Севера, често използвано за обозначаване на Финландия или северните региони.
В контекста на песента, тя символизира суровата, но обичана родина на финландците, място, където хората са издръжливи и горди, въпреки предизвикателствата на климата и живота.
„Pohjola“ е едновременно смешна и обичлива песен за живота на север. Още началото говори за „Aluks oli suo, kuokka Jussi“ [„В началото имаше блато и мотика, Юси“], а после идва сухото „No, tervetuloa Suomeen“ [„Е, добре дошли във Финландия“]. Тук Финландия е страна на суров труд, безкрайни полета, студ и тъмнина. Хората са „katajainen kansa“ [„народ като хвойна“], твърди и упорити: дори пред огромна сила не напускат дома си, макар понякога да мечтаят за преместване в Испания, докато пускат тото. Печалбата обаче не променя човека, а брезите в Турку са „от същото дърво“ като навсякъде. Дори най-коравият човек се научава на смирение, когато сланата унищожи реколтата.
Хуморът става още по-финландски в „Juhannustanssit räntäsateessa“ [„танци за Юханус, празника на лятното слънцестоене, в суграшица“]. Те чакат лятото в тъмното, проклинат времето и после се връщат у дома от южните почивки. „En mä pakkasta pelkää / Ei se pysty mun Corollaan“ [„Не ме е страх от студа / Той не може да направи нищо на моята Корола“] е смешно самохвалство с обикновената кола като зимен герой. Песента признава и недостатъците: при лекар се отива чак когато има кръв, кафето и хуморът са черни, а песните често разказват за смъртта. И все пак рефренът настоява: „Välil kaadutaan / Mut aina noustaan uudestaan“ [„Понякога падаме / Но винаги ставаме отново“]. Финалът събира тази странна гордост в „Se on siunaus kirous / Että synnyttiin Pohjolaan“ [„Благословия и проклятие е, че сме родени на Севера“], заедно със сису, сауната и групата Popeda. Да се родиш в Pohjola означава да ругаеш студа, да си вършиш работата и пак да вдигнеш глас: „antaa tulla vaan“ [„нека идва, каквото ще“].