Думата "lençóis" означава "чаршафи". Тя е интересна, защото не е често срещана в текстове на песни и носи със себе си интимност и носталгия.
В контекста на песента, "lençóis" се използва, за да предизвика спомени за минали моменти на близост и страст с любимата. Изразът "voávamos debaixo dos lençóis" (летяхме под чаршафите) е поетичен начин да се опише интензивността на връзката, която вече липсва на разказвача.
Тази песен разказва класическа португалска история за преместване в столицата и любовта, останала далеч назад. Главният герой идва от север директно в Лисабон ("Eu vim do norte direto a Lisboa"), за да преследва несигурна мечта, но бързо открива, че всичко наоколо му липсва. Има дори страхотно кулинарно сравнение: той се оплаква, че традиционният сандвич от град Порто вече не му се струва пикантен ("A francesinha já não tem picante"), защото просто му липсва начинът, по който любимата му го е хапала по устните.
Всичко се върти около огромната носталгия и копнеж, наречени с типичната дума saudade. Певецът признава, че се чувства напълно изгубен без нея ("Maria, sem ti fico à toa"), моли майка си да се грижи за момичето и отправя съвсем директна покана към любимата: "Maria Joana, apanha o primeiro autocarro" (Мария Жоана, хвани първия автобус) и ела да останеш до мен завинаги. Това е емоционален вик за близост, изпят с много сълзи и безсънни нощи, които буквално се превръщат в река, водеща право към Мария.
Nuno Ribeiro е изпълнител от Португалия.