Sultanım означава „Мой султан“. Това е обръщение, което изразява дълбоко уважение, почит и любов, често използвано в поезията и класическата музика.
В контекста на песента, изпълнителят използва „Sultanım“, за да се обърне към любимата си, издигайки я до статуса на владетел, на когото той се предава напълно. Това показва силата на неговата любов и преданост.
В „Sultanım“ Мустафа Джеджели използва езика на преданата любов, почти като молитва. Лирическият герой идва при любимата, привлечен от „Can yakan gözlerini“ [очите ти, които разпалват душата], и иска да разцъфне чрез нейните думи, наречени „Abu hayat“ [жива вода, вода на живота]. Той се описва като „aciz“ и „yarım“ [безсилен и непълен], който идва да стане цял чрез нея. Образът му като влюбен славей, кацащ на розов клон, е много красив: „Şeyda bülbüller gibi / Gül dalına konmaya geldim“ [дойдох като лудо влюбените славеи да кацна на розовия клон].
В припева той моли: „Kabul et n'olur sultanım“ [приеми ме, моля те, моя султанке]. „Sultanım“ буквално означава „моят султан“ и тук е нежно обръщение към любимата, поставена на най-високо място в сърцето му. Той казва, че няма друго богатство освен живота си и въпреки това е готов „Canımdan geçmeye“ [да се откажа от живота си] и да гори в любовта ѝ. Във втората част промяната става още по-голяма: от камък, планина и пръст той иска да стане океан, от човек без любов да намери себе си, а от „yaşayan bir ölü“ [жив мъртвец] да се роди в нейното сърце. Песента е пламенна молба за приемане, в която любовта не е просто чувство, а начин човекът да се промени и да се събуди.