Pakahtua означава „да се пръсна“ или „да се спукам“, често от силни емоции като щастие, тъга или гняв. Това е много изразителна дума, която предава интензивност.
В контекста на песента, „Tahdoin pakahtua tahdoin elää“ (Исках да се пръсна, исках да живея) показва желанието на разказвача да изпита живота с такава сила, че почти да го задуши. По-късно, „Enää en pakahdu“ (Вече няма да се пръсна) показва освобождение от това претоварване.
Тази песен на Mokoma, „Syyttävä Sormi“ (Обвиняващ пръст), е истински химн за себеоткриването и освобождението! Започва с едно силно желание за живот и любов: „Tahdon rakastaa, Tahdon elää, Tahdon luottaa, Tahdon elää“ (Искам да обичам, искам да живея, искам да се доверя, искам да живея). Лирическият герой копнее да чувства всичко – „Iholla, mielellä, kielellä elää“ (Да живея с кожата си, с ума си, с езика си), с всяка своя клетка, дълбоко в себе си. Дори изпитва желание да се задуши от емоции или да се страхува, но пак да живее.
Но някой постоянно го дърпа назад. „Sinä sanot etten osaa, Sinä sanot etten pysty“ (Ти казваш, че не мога, Ти казваш, че не съм способен). Този „ти“ постоянно подкопава увереността му, казва му да не прави това или онова, че му липсва „нещо“. И най-тъжното е, че героят вярва на тези думи: „Sanot naurat minä toki uskon“ (Казваш, смееш се, аз, разбира се, вярвам). Но идва обрат! В един момент той осъзнава, че е бил малък и незначителен заради тези думи. И тогава идва мощното решение: „Syyttävä sormi poikki! Riks Raks!“ (Обвиняващият пръст – счупен! Рикс Ракс!). Това е моментът на скъсване с негативното влияние. Песента завършва с ново начало, с решението да обича, да живее и да се доверява, без страх: „Aion rakastaa, aion elää... Enää en pelkää. Tahdon elää“ (Аз ще обичам, аз ще живея... Вече не се страхувам. Искам да живея). Това е песен за намирането на вътрешна сила и отхвърлянето на чуждите ограничения!