Тлеет означава „гори бавно и без пламък“, като въглен, който още пази жарава. В песента раненото сърце „тлеет като кибритена клечка“, което създава силен образ на болка, която не изчезва напълно, а продължава тихо да гори отвътре.
„Сердечко“ („Сърчице“) на руската изпълнителка MIROLYBOVA е песен за любов, която едновременно стопля и наранява. Лирическата героиня нарича сърцето си „Одинокое, расколотое сердечко“ [Самотно, разбито сърчице], а любовта „капает на душу мою, словно свечка“ [капe върху душата ми като свещ]. Образът е необичаен и много силен: вместо да гори спокойно, любовта се стича като разтопен восък и оставя след себе си болка. Тя признава, че заради измамите любовта се е скрила, а после отново е разбила сърцето ѝ.
Песента говори и за трудното връщане към чувствата след миналото: „Забывая о прошлом испытывать снова боль“ [Забравяйки миналото, отново да изпитваш болка]. В припева раненото сърце „горит и тлеет как спичка“ [гори и тлее като клечка кибрит], докато накрая отново остава самотно. Има и горчива мисъл за неравната любов: „Кто-то любит, а кто-то любить позволяет“ [Някой обича, а другият само позволява да бъде обичан]. Когато другият погледне в „чуть живые глаза“ [едва живите очи] на героинята, той ще види душа, потъваща във восък. Малко е драматично, разбира се, но точно тази свещ, восъкът и клечката правят болката на песента толкова ясна и запомняща се.