Garn означава „прежда“ или „конец за плетене“. Това е по-рядка и образна дума, която не се среща често в ежедневните песни.
В песента носът на плюшеното мече е направен от прежда: „Hans nos den var av garn“ („Носът му беше от прежда“). Този малък детайл прави мечето по-живо и запомнящо се.
„Teddybjörnen Fredriksson“ е нежна история за плюшено мече, подарено на дете за четвъртия му рожден ден от баща му. Мечето се казва Фредриксон, носът му е от прежда, а като малък герой то е „En gång var han bara min“ [„Някога беше само мой“]. Всяка вечер то топли леглото, а когато детето се разболява, му позволява да спи на ръката му. Изразът „så go och mjuk“ означава „толкова мило и меко“, а „på hans arm“ е буквално „на неговата ръка“. Тук плюшеното мече е представено почти като истински най-добър приятел, което е едновременно сладко и съвсем познато на всеки, имал любима играчка.
После времето минава: разказвачът забравя своя приятел, оженва се и има дете. Когато дъщеря му навършва четири години, тя получава плюшено мече от баща си. Така старата история сякаш започва отново, а името „Teddybjörnen Fredriksson“ [„Плюшеното мече Фредриксон“] се връща като спомен от детството. Най-хубавият детайл е простият кръг между поколенията: някога едно дете е обичало своето мече, а сега друго четиригодишно дете получава свое.