Fanaberie означава „капризи“ или „прищевки“. Това е интересна дума, която не се среща често в ежедневния език, но е много изразителна.
В контекста на песента, „Te same fanaberie“ (Същите капризи) описва повтарящи се, вероятно безсмислени или дразнещи навици и желания, които се появяват отново и отново, въпреки болката и проблемите във връзката. Използването на тази дума придава на текста по-дълбок смисъл и показва умора от повтарящи се модели на поведение.
„Cliché“ на полската изпълнителка Karolina Stanisławczyk звучи като разговор между двама души, които вече са изтощили връзката си, но продължават да ѝ дават нови шансове. Лирическата героиня усеща, че другият „забира от нея силата“ и пита защо отново му дава „кредит на шансове“, тоест защо пак му прощава и очаква промяна. Той сваля палтото си, но остава „облечен в тишина“: вместо отговор има мълчание. Когато го няма, тя крещи към празните стени, а той ѝ казва, че ѝ липсва нещо, за да бъде като друга. Това е разговор, в който никой не стига до истината.
Най-силният сблъсък идва в припева: „Gadam gdy powinnam milczeć“ [Говоря, когато трябва да мълча], а отсреща получава „banał, frazes, cliché“ [баналност, готова фраза, клише]. Двамата повтарят едни и същи „фанаберии“, докато тихо течение ги повлича надолу. Образите от втория куплет са също толкова точни: „Szklany dom, fundamenty z pustych myśli“ [Стъклена къща, основи от празни мисли] звучи красиво, но е опасно крехко. Старите спомени избледняват, сюжетът вече няма смисъл, а „последният такт“ за тях е спрял да звучи. И все пак припевът повтаря „My tacy sami“ [Ние пак сме същите]. Именно това е горчивата шега на песента: те знаят, че се въртят в един и същ кръг, но още не са спрели.