황홀했던 (hwangholhaetdeon) означава „екстатичен“ или „омагьосващ“, описвайки нещо, което е било изключително възхитително и завладяващо.
В контекста на песента, Jung Kook пее: „황홀했던 기억 속에 나 홀로 춤을 춰도 비가 내리잖아“ (Дори когато танцувам сам в омагьосващите спомени, вали дъжд). Тази дума предава силно чувство на носталгия и копнеж по минали моменти на щастие, които сега са примесени с тъга.
Тази песен на Jung Kook, "Still With You", е като нежно писмо до някой, който много му липсва. Той си спомня гласа на този човек, който го е докосвал – "날 스치는 그대의 옅은 그 목소리" [Твоят лек глас, който ме докосва]. Чувства се сам в тъмна стая, свикнал е с тишината, но не иска да свиква – "어두운 방 조명 하나 없이 익숙해지면 안 되는데 그게 또 익숙해" [В тъмна стая без осветление, не бива да свиквам, но вече съм свикнал].
Въпреки че е спрял под замръзнал залез, той иска да върви към този човек – "그대 향해 한 걸음씩 걸어갈래요" [Искам да вървя стъпка по стъпка към теб]. Мечтае си да го срещне отново и да му каже право в очите: "보고 싶었어요" [Липсваше ми]. Дори когато танцува сам със спомените си, вали дъжд, но той знае, че когато мъглата се вдигне, ще тича с мокри крака, за да бъде прегърнат. Иска да остане в небето на този човек като звезда, дори знаейки, че утрото ще дойде. Накрая казва, че може би стъпките им няма да съвпадат, но все пак иска да върви по този път заедно – "그대와 함께 이 길을 걷고 싶어요" [Искам да вървя по този път с теб]. Много е мило и искрено, нали?