Буревієм е инструментална форма на думата "буревій", която означава "буря" или "ураган". Това е силна и драматична дума, която не се среща често в ежедневието.
В контекста на песента, "Голос надій, стань буревієм" (Гласът на надеждите, стани буря) призовава надеждата да се превърне в мощна, неудържима сила, която да разпръсне тревогите и да донесе промяна. Използването на тази дума придава на посланието усещане за спешност и решителност.
Тази песен не просто звучи, тя се превръща в укритие. Юлия Санина я изпява с толкова остра нежност, че още от първия ред усещаш как тежестта на „важкі часи“ (трудни времена) се сблъсква с тихото, инатливо „аз все още вярвам“. Текстът започва с образ, който те удря право в сърцето: новините крещят тревога от всеки вестникарски шпалт, а ти стоиш там и си казваш „все пак ще повярвам, че цвете ще пробие през асфалта“.
После изведнъж музиката спира да бъде просто мелодия. Тя се превръща в действие. Юлия заплашва да се „разлея като песен и да направя стените тесни“, сякаш звукът може физически да разбута границите. И тук идва най-силното място — „Гласът на надеждите“ е призован да стане буря, вихър от събития, нещо вечно живо. Това не е кротка надежда, която си седи мирно в ъгъла. Това е заповед да крещиш. Във втория куплет тя казва директно на някого (или на цялата страна): „Дръж моята крехка любов, тя ти е закрила и убежище“. Не можем да мълчим, казва тя, в тежки времена музиката трябва да звучи навсякъде — и тази песен прави точно това.