Вимолив означава „измолил“ или „измолил чрез молитва“. Това е силна и емоционална дума, която не се среща често в ежедневието.
В контекста на песента, тя носи дълбок смисъл, тъй като главният герой пита: „Кой те, мила, измоли?“ и по-късно сам отговаря: „Аз те, мила, измолих“. Това показва силата на желанието и вярата, че е успял да „измоли“ любимата си от съдбата или дори от Бог.
„ВИМОЛИВ“ е любовна песен за среща, която звучи почти като чудо. Гласът в текста пита откъде е дошло това щастие: „Звідки ти, щастя, випало?“ [„Откъде ми падна ти, щастие?“] и кой е измолил любимия човек от небето. Заглавието идва от „Я тебе, мила, вимолив“ [„Аз теб, мила, те измолих“], но любовта тук не е представена кротко: той казва, че я е „виламав з Божого саду“ [„изтръгнал от Божията градина“]. Това е нарочно дръзка, приказна картина за човек, който изглежда прекалено ценен, за да е попаднал в живота му случайно.
После песента обръща гледната точка. Любимата отвръща, че именно той я е „вихопив як випадкову вигадку“ [„измъкнал като случайна измислица“], а двамата се разпознават „поміж рядками“ [„между редовете“], сякаш са били написани един за друг. В припева те си задават простия, но красив въпрос: „Мила, а хто ти, мила? / Любий, а хто ти, любий?“ [„Мила, коя си ти? / Любими, кой си ти?“]. Небесата се отварят, крилете ги обгръщат, а силата им остава, докато устните им шепнат. Има нещо едновременно нежно и малко смешно в това, че след всички небесни чудеса те пак се питат кои са един за друг.