Farstubro означава малка предна веранда или площадката пред входа на къщата. Думата е живописна и сравнително необичайна, а в песента създава сцена: героят стои пред дома на любимата си, без злато и със скъсани обувки, но с любов в сърцето.
В тази песен луната свети „толкова студена и ясна“ над всички мечти на героя, а той иска да подари всичко на най-красивото момиче, което очите му виждат. Най-интересният подарък е „Norrlands glimmande guld“ („блестящото злато на Норланд“). Норланд е северната част на Швеция, а тук „златото“ звучи едновременно като истинско злато, което може да се търси в северните потоци, и като образ за самото момиче: „За твоите красиви очи блести едно злато“.
Героят обаче първо губи всичко на покер с „нестабилни карти“. Той стиска зъби и тръгва да търси злато „в потоците и водите на Норланд“, за да се върне с подарък. Когато накрая застава на прага ѝ, картината е доста по-сурова: няма злато, обувките му са скъсани, а вместо богатство носи дълг от покер. И все пак има любов, „толкова гореща“, че тя се оказва единственото истинско съкровище. Финалът обръща всичко: момичето вече не е човекът, който трябва да получи златото. Тя е „блестящото злато на Норланд“.