Klaffsa е живописен шведски глагол, който означава да газиш или да джапаш тежко през кал, вода или друга мокра и лепкава повърхност.
В песента думата описва как ориентировачите се мъчат през блато: „Klaffsa i en myr“ означава „да джапаш в блато“. Звученето ѝ напомня самото плющене и цапане, което я прави особено запомняща се.
„Leif“ на шведския артист Dökött превръща ориентирането в напълно безумно приключение. Leif тича през кал, камъни, пънове и блата, носи компас, но въпреки това може да се изгуби дори в стая: „Leif han är så dum / Kan springa vilse i ett rum“ [„Лейф е толкова глупав / може да се изгуби в една стая“]. Ориентирането тук означава състезание, в което участниците намират контролни пунктове и отбелязват, че са минали през тях. Само че при Leif всичко се обърква: той може да се блъсне в бор, да счупи главата си, да се натъкне на лос или да се окаля до повръщане. Думата „dass“ е разговорно „тоалетна“, а „lort“ означава мръсотия или тор, така че шегите нарочно са груби и детински.
Песента натрупва опасност след опасност, докато Egon, баща му и всички деца уж „трябва да умрат и да се удавят в езеро“: „Egon och hans far / De har alla barn / De ska döden dö / Drunkna i en sjö“ [„Егон и баща му / те имат всички деца / ще умрат / ще се удавят в езеро“]. Това не звучи като реалистичен разказ, а като преувеличена пародия на спорт, който би трябвало да изисква само карта, компас и добра физическа форма. Финалното многократно „Leif“ [„Лейф“] и „Orienterar Leif“ [„Лейф се ориентира“] превръщат героя в общ рефрен за пеене, сякаш цялата публика го насърчава, докато той отново хуква към следващата беда.