Diyar е поетична и сравнително рядка турска дума за „земя“, „край“ или „страна“, често с усещане за далечно или чуждо място.
В песента изразът „Kendini bu diyardan“ означава „себе си от този край“ или по-свободно „измъкни се от това място“. Думата придава на текста приказна, почти митична атмосфера и е много по-необичайна от ежедневното yer („място“).
„Sar Bu Şehri“ означава „Обгърни този град“ или, според продължението на текста, „Обгърни и изгори този град“. Песента започва с объркване и тревога: разказвачът не разбира защо са наранили неговото „бебе“, а докато се е взирал в лицето му, то е „нарисувало собствената си картина“. После идва настоятелна молба към любимия човек: „N'olursun kaç kurtar kendini bu diyardan“ [Моля те, бягай, спаси се от тази земя]. „Yâr“ [любими/любима] е нежно обръщение към любим човек, а „diyar“ означава земя или място, което тук звучи като град, от който трябва да се измъкнеш.
Най-силният образ е небесният: докато някой търси Слънцето, Луната не го оставя. След това припевът става почти като заклинание: „Sar, bu şehri en başından yak“ [Обгърни този град и го изгори от самото начало]. Градът е тесен и задушаващ, защото „Bu şehrin duvarları dar“ [Стените на този град са тесни], но нощта все пак има свое утро: „Ne yalnızlık ne hüzün, bu gecenin gündüzü var“ [Нито самота, нито тъга, тази нощ има свой ден]. Има и кратко напомняне за уязвимостта: „Sanma ki ölümsüzüm“ [Не си мисли, че съм безсмъртен]. Така текстът се движи между бягство, разрушаване на задушаващото място и надеждата, че дори най-тъмната нощ ще стигне до ден.