Muurareita означава „зидари“. Това е интересна дума, защото не е често срещана в текстовете на песни и носи със себе си усещане за носталгия и пропуснати възможности.
В контекста на песента, тя е част от списък с професии, които приятелите от детството са станали, вместо да „променят света“, както са мечтали. Това подчертава темата за изгубените мечти и реалността на живота.
„1972“ е забавна и леко горчива среща на бивши съученици, които някога са вярвали, че ще променят света. Сега те са станали зидари, таксиметрови шофьори, обущари, самотни майки, търговци на коли, лекари и чиновници. Редът „Meidän piti muuttaa maailmaa“ [Трябваше да променим света] звучи почти като младежка клетва, а „Tänään voidaan hetki olla kuninkaita“ [Днес можем за малко да бъдем крале] превръща обикновеното събиране в кратък празник.
Най-хубавото са конкретните, смешно-болезнени портрети: Кристиан още се опитва да си пусне мустаци, Нумелин седи сам в ъгъла със същите очила, а Роопе, на когото разказвачът е завиждал, вече танцува, докато панталоните му падат до глезените. Има и по-мрачни случки, като футболиста Нурминен, който можел да стане професионалист, ако не бил паднал пиян в каменоломна. След абитуриентските шапки всички са мислели, че знаят всичко, но „Mitä vanhemmiksi vartutaan, sitä tyhmemmiksi muututaan“ [Колкото повече порастваме, толкова по-глупави ставаме]. Накрая старите приятели вече не намират думи отвъд „Oli kiva nähdä“ [Беше хубаво да се видим]. Точно тази смесица от нелепи подробности, изгубени амбиции и неловко мълчание прави песента толкова човешка.