Impalcature означава „строителни скелета“ или временните конструкции около сграда. Думата е необичайна и образна, а в песента фразата „Se crollano le impalcature resto solo io“ („Ако скелетата се срутят, оставам само аз“) символизира рухването на защитите и външния образ, докато истинската същност остава сама.
„Aiaiai“ звучи като нервен, честен разговор със самата себе си. Героинята не знае как е: „come sto?“ [как съм?], а колкото повече обич и внимание получава, толкова повече се страхува, че ще сгреши. Думите ѝ „tremano sul filo del discorso“ [треперят по нишката на разговора], а обикновеният „small talk“ [повърхностен разговор] я задушава: „non ci sto dentro“ [не се побирам в това, не издържам]. Тя вече не се разпознава и признава, че не е същата като миналата година. Това е много човешко и малко смешно по болезнен начин: уж някой пита как си, а вътре в теб се разпада цялата система.
Най-силният образ е този на „fantasma al mio concerto“ [призрак на собствения ми концерт]. Докато другият я „осветява“, тя се вижда, но ако „crollano le impalcature“ [скелето и подпорите рухнат], остава само тя, без поза и защита. Затова моли: „Ti prego, non mi giudicare“ [Моля те, не ме съди]. Песента говори и за границата между „аз“ и „ти“, която на тъмно вече не се вижда. Героинята усеща всичко „a volumi giganti“ [на гигантска сила], опитва се да не оправдава нито себе си, нито другия, но признава, че може да не забележи чуждите сълзи. А финалното желание „voglio cadere sul più bello“ [искам да падна в най-хубавия момент] звучи като страх от съвършения край: когато стане най-добре, тя почти сама го прекъсва.