Törnen означава „тръни“. Това е силна и образна дума, която не се среща често в ежедневните разговори или в повечето песни.
В контекста на тази песен, „törnen“ се използва за създаване на мрачна и мистична атмосфера, свързана с природата и вечността. Фрази като „Likt Törnen Genom Kött“ (Като тръни през плът) и „under törnen“ (под тръните) подчертават усещане за проникване, болка или нещо, което е дълбоко вкоренено и трудно за премахване, което прави думата особено интригуваща.
„Likt Törnen Genom Kött“ означава „Като тръни през плът“ и текстът напълно оправдава това сурово заглавие. Песента говори чрез мрачни природни образи: клони, коприна, листа, студ и сенки. В реда „Ur led är tiden bland kvistar, klädd i siden“ [„Времето е изкривено сред клоните, облечено в коприна“] времето сякаш е излязло от своя ред и се е превърнало в странно, почти съновидно място. Там сред тъмнината се търси „naturens glömda tunga“ [„забравеният език на природата“], а шепотът на листата повтаря покана за вечно слизане надолу.
Това слизане води към студени и безмълвни дълбини: „I ljuslöst hav, i ändlös skugga“ [„В море без светлина, в безкрайна сянка“]. Гласът в текста иска да стане част от „eviga stämmor“ [„вечни гласове“], докато тръните растат диво и обгръщат фигурата в есенни сенки. Няма ясен разказ с начало и край, а поредица от видения: замръзнала чистилищна земя, души, дъвкани завинаги, и дълбоки води, „där ingen på oss rår“ [„където никой не властва над нас“]. Именно тази смесица от красота и заплаха прави текста толкова силен: коприната и шепотът на листата стоят редом до тръните, студа и вечната тъмнина.