Disillusionment означава 'разочарование' или 'развенчаване на илюзии'. Това е силна дума, която описва чувството, когато осъзнаеш, че нещо или някой не е толкова добър, колкото си вярвал.
В песента Аланис Морисет благодари на разочарованието, което е необичаен подход. Тя го приема като учител, който й помага да види истината и да израсне, вместо да се задържа в нереалистични очаквания. Тази дума е ключова за разбирането на темата за приемането и благодарността в песента.
Тази песен на Аланис Морисет е като едно голямо „Благодаря!“ за всичко – дори за трудните неща в живота. Тя ни напомня, че е важно да се грижим за себе си, като например да спрем да ядем, когато сме сити, или да не обвиняваме другите за всичко. Аланис ни подтиква да се наслаждаваме на момента и да си простим, защото „How 'bout how good it feels to finally forgive you“ [Колко хубаво е най-накрая да ти простя].
Текстът е изпълнен с благодарност към неочаквани неща като „Thank you India“ [Благодаря, Индия], „Thank you terror“ [Благодаря, терор] и „Thank you disillusionment“ [Благодаря, разочарование]. Изглежда, че за нея дори болката и мълчанието са учители. Има един много силен момент, в който тя казва: „The moment I let go of it / Was the moment I got more than I could handle / The moment I jumped off of it / Was the moment I touched down“ [Моментът, в който го пуснах / Беше моментът, в който получих повече, отколкото можех да понеса / Моментът, в който скочих от него / Беше моментът, в който се приземих]. Това е като да се предадеш на потока и да откриеш, че точно тогава нещата се подреждат. Песента е призив да си спомним за нашата „divinity“ [божественост] и да не свързваме смъртта със спирането.